Видеорегистратори (камери) в автобусите? Това ли е реалното решение на проблема?

Напоследък доста се говори за подкрепената от правителството инициатива, която предлага във всички автобуси да бъдат монтирани видеорегистратори. До момента обаче, като че ли липсва ясна и детайлна обосновка за реалният резултат от бъдещото нововъведение. Сигурни сме, че без обособена категорична рамка на изискванията към превозвачите, постигнатият ефект ще бъде минимален. Дали обаче изобщо видеорегистраторите са в състояние да осигурят желаната информация за законотворците? Ще се опитаме в тази статия да отговорим напълно обективно на този въпрос, посочвайки ползите и проблемите, които неизменно ще са следствие на започналия процес. Смятаме, че след 5 години професионален опит в тази насока, а и като новатори за българския пазар имаме нужният опит и неоспорими аргументи.

За тези от Вас, които за първи път срещат понятието „видеорегистратор” ще разясним накратко какво включва то. Най-общо това са камери в автомобилите, които са предвидени изключително за персонална употреба. Най-често заснемат в една посока и „виждат” пътя пред автомобила. Използват захранването от запалката, като се разчита на това, че в нея напрежение има, когато автомобилът работи, а това е знак за устройството, че трябва да извърши заснемане. А започне ли записа, поведението на водача, както и на околните неизменно се променя към по-добро. Не веднъж и два пъти сме цитирали реалната статистика от линейките на „Център за спешна помощ” – София, при които намаляването на тежките ПТП стигна до 40% спрямо същият период на миналата година. До тук звучи добре и ползата е безспорна. Сигурни сме обаче, че има и по-добри решения, а желаните от инициативата продукти няма да свършат очакваната работа. Защо?

1. Качества на заснемане и стойност.

• Предлаганите видеорегистратори в световен план заснемат обичайно с резолюция 1080P (1920×1080, 30fps). Болшинството от фирмите производители използват така наречената „интерполация” (софтуерно увеличаване на полученият образ до запълване на резолюцията, типична за 1080P). Всички така наречени „бюджетни” решения се възползват от този способ за да предлагат евтини продукти. Качеството на заснемане при тези модели е на изключително ниско ниво, особено що се касае до важни детайли в картината (например регистрационен номер на друг автомобил). Продуктите на наистина добрите производители са на доста по-висока цена, от порядъка на 300-700 лв за 1бр. с ДДС, заснемащ в една посока. Когато посоките са две, цената е почти двойна, както и стойността на SD картата с по-голям обем, която задължително трябва да се използва.
• На пазара не съществува модел с инфрачервени диоди, които да позволяват видеонаблюдение при намалена светлина или сумрачна такава. Продуктите, при които има вградени подобни елементи са от най-нисък ценови клас, а диодите осигуряват „видимост” на не повече от 10-15 сантиметра, което е крайно недостатъчно. Това не позволява директно наблюдение на шофьора, а в същото време, разчитайки единствено на фаровете на превозното средство, не осигурява наистина добра видимост и възможност за анализ на случилото се на пътя.

2. Носител на информацията, срочност на запазване на записите.

• Всички видеорегистратори записват върху SD карта (микро SD), чиито обем най-често е ограничен до 32GB. Подобен обем позволява да се съхранят записи за период, не по-дълъг от 5-5.5 часа, а след това автоматично се изтриват най-старите записи. Ако желаем да наблюдаваме в две посоки, това време се съкращава наполовина. С две думи – никога няма да има сериозен интервал от време, показващ смяна на водачите, поведението му на пътя през целият период на шофиране или анализ на събитие, възникнало преди часове (например неволно засичане на друго МПС, в следствие на което се е случило ПТП без да е пострадал автомобила, записващ ситуацията), освен ако резолюцията на запис не бъде намалена драстично, а от там вероятността да различите важните детайли е нищожна. В интерес на истината, на пазара съществуват и модели, които работят с по-голям обем на картата. Пример за това е Lukas с две камери и максимален обем от 256 Важно е да се отбележи, че при тези модели цената на продукта е изключително висока (около 1000лв с ДДС). Стойността на 128GB карта е около 180 лв с ДДС, а 256GB все още не се предлага на българския пазар. Общата инвестиция за едно превозно средство ще е от порядъка на около 1300-1400 лв с ДДС. Струва ни се скъпо за непълно решение, което води със себе си и проблеми.

3. Преустановяване на работа по независещи от ползвателя причини.

• В случай, че видеорегистратора преустанови работа, няма да има сериозно и забележимо предупреждение за водача или собственика на фирмата. Спирането на запис се отбелязва като единствено изчезне малка мигаща червена точка върху екрана на камерата. Ясно е, че шофьорът не може, а и не трябва да се разконцентрира с ежеминутни или ежечасни проверки дали устройството продължава да работи. Важно е да се знае, че има достатъчно много възможности видеорегистраторът да преустанови работа по независещи от фирмата причини. Такива могат да бъдат:
• Прекалено много автоматични „аварийни записи” върху картата;
• Некоректна работа на SD картата (всяка карта има определен брой цикли на презапис и рано или късно спира да работи);
• „Увисване на софтуера” в случай, че едновременно трябва да се изтрие най-старият запис, който е с голям обем и същевременно да се провери за налично място на картата, да се прекъсне и запази текущия и да се стартира нов без да има загуба на кадри;
• „Увисване на софтуера” на базата на проблем със захранването или бързо подаване на контакт, спиране на контакта и ново подаване. В последният случай видеорегистраторът ще се включи и единственото, което ще показва, че не записва коректно е липсата на същата малка червена точка върху екрана;
• Загуба на захранване в следствие на ниско напрежение или лош контакт в запалката на МПС. Не са един и два случаите, в които именно поради подобни банални и „маловажни” проблеми се стига до подобни ситуации.

Това автоматично означава, че и е невъзможно да бъде санкциониран виновника за лошата работа на устройството. Не би било честно да се търси отговорност от фирмата превозвач, защото физически е невъзможно, а и неправилно да преквалифицира шофьорите си в наблюдатели… на наблюдаващите ги.

4. Предназначение за употреба, среда и странични фактори.

• Устройството е твърде уязвимо от външни фактори. Захващането на видеорегистратора обикновено е чрез вакуумна стойка за челното стъкло. За съжаление в много случаи при продължително шофиране пряката слънчева светлина „изпича” гумената вендуза и често видеорегистраторът буквално пада от стъклото. От друга страна предназначението му е да бъде ежедневно използван при нормални условия. Практически не е влаго и прахо защитен, което прави срока му за експлоатация осезаемо по-кратък в средства за обществен превоз, при които вратите се отварят в пъти по-често. И най-важното! Обикновено най-тежките катастрофи се случват при „челен удар”. Може ли някой да гарантира, че при подобно ПТП, при което автомобилите са смазани до неузнаваемост ще има и късче запазена информация? Та нали именно предницата понася първият, а и най-тежък удар? Как може да се разчита, че пластмасовата камера, залепена за челното стъкло ще остане здрава и цяла, а записите ще бъдат четими? За нас това звучи абсурдно.

5. Устойчивост и контрол.

• Възможностите за манипулация върху функциите на устройството не са една и две. За съжаление видеорегистраторът като средство за контрол е твърде уязвим от към човешка намеса. Вариантите за незабавно приключване работата на устройството са много, например:
• прекъсване на захранването;
• изваждане на картата;
• ръчно спиране с един бутон;
• “неволна” промяна посоката на заснемане;
• и много, много други.

Основният проблем в тези ситуации ще бъде невъзможността да бъде доказано, че работата е спряла, благодарение на човешка намеса. По аналогичен начин би изглеждала ситуацията ако проблемът се крие в дефектирал елемент от устройството. Това означава, че в никакъв случай няма да има сигурност дали спирането на работата е умишлено или е в следствие на технически проблем.

Обобщено погледнато се оказва, че подобно решение ще доведе до сериозни инвестиции, а в същото време няма да бъде достатъчно надеждно. Нали помните момента, в който управляващите задължиха заведенията, в които се пуши да монтират скъпи вентилационни системи? Собствениците инвестираха сериозни суми в изграждането им, а няколко месеца по-късно, тютюнопушенето в затворени помещения беше напълно забранено. Ние сме на мнение, че задължителното въвеждане на видеорегистраторите е аналогичен пример. След по-малко от 6 месеца ще бъде ясно, че описаните по-горе неудобства са се превърнали в непреодолим проблем. Нужно ли е да се стига до там и честно изработените пари да бъдат пръснати на халос? Ще възстанови ли някой похарчените средства? Сигурни сме, че всеки разумен човек ще отговори отрицателно и на двата въпроса.

Ок, най-вероятно за казаното до тук ще бъдем обвинени, че „типично по български плюем по всичко ново!”. Извинете ни, но това не е така. Нито идеята е нова, нито предложените средства са се появили вчера или онзи ден. Важно е решението и то да бъде адекватно и водещо до сигурен позитивен резултат. А това наистина е възможно! Но не чрез „персонални камери” за любителска употреба, а чрез професионални системи за видеонаблюдение. Инвестицията би била приблизително същата, но за сметка на това всички гореописани проблеми са предварително решени. По-важното е, че колкото и да са вложените средства, системата наистина работи и осигурява дългосрочна експлоатация, както и възможност за сериозен анализ на случилото се. За съжаление не можем да кажем същото за „пластмасовите кутии с обектив”. Подробно сравнение на двата вида устройства можете да откриете ТУК.

За завършек искаме да заявим, че не сме противници на посоката. Според нас лично много отдавна първите стъпки трябваше да са факт. Затова и съвместно с „Българска асоциация на пострадалите при катастрофи” повече от 3 години инициирахме различни кампании за популяризирането на тези устройства. Пак казваме, не сме противници на идеята, а на нейната реализация. Защото утре разходите ще са за сметка на обикновеният данъкоплатец, а „отговорността” ще се сведе до свиване на рамене. А това не е честно!